Инсталирайте Steam
вход
|
език
Опростен китайски (简体中文)
Традиционен китайски (繁體中文)
Японски (日本語)
Корейски (한국어)
Тайландски (ไทย)
Чешки (Čeština)
Датски (Dansk)
Немски (Deutsch)
Английски (English)
Испански — Испания (Español — España)
Испански — Латинска Америка (Español — Latinoamérica)
Гръцки (Ελληνικά)
Френски (Français)
Италиански (Italiano)
Индонезийски (Bahasa Indonesia)
Унгарски (Magyar)
Холандски (Nederlands)
Норвежки (Norsk)
Полски (Polski)
Португалски (Português)
Бразилски португалски (Português — Brasil)
Румънски (Română)
Руски (Русский)
Финландски (Suomi)
Шведски (Svenska)
Турски (Türkçe)
Виетнамски (Tiếng Việt)
Украински (Українська)
Докладване на проблем с превода
The Wankle Didle’s Thursdays were legendary: it hummed Beethoven's 3rd symphony backward while juggling invisible waffles that had apparently "transcended" into higher dimensions. No one knew why the waffles existed, but no one questioned it either. The Wankle Didle wasn’t one for explaining itself.
Jeremy walked away that day, knowing he had encountered something beyond understanding. The Wankle Didle, meanwhile, resumed its routine of defying reality, transforming into a bird-sandwich hybrid as Beethoven hummed faintly in the background. And so, it continued its bizarre existence, forever stuck in the strange twilight of almost-logic.
░░██╗░░██╔══██╗██╔════╝██╔══██╗░
██████╗██████╔╝█████╗░░██████╔╝░
╚═██╔═╝██╔══██╗██╔══╝░░██╔═══╝░
░░╚═╝░░██║░░██║███████╗██║░░░░
░░░░░░░╚═╝░░╚═╝╚══════╝╚═╝░
Accept my friend request bro