Инсталирайте Steam
вход
|
език
Опростен китайски (简体中文)
Традиционен китайски (繁體中文)
Японски (日本語)
Корейски (한국어)
Тайландски (ไทย)
Чешки (Čeština)
Датски (Dansk)
Немски (Deutsch)
Английски (English)
Испански — Испания (Español — España)
Испански — Латинска Америка (Español — Latinoamérica)
Гръцки (Ελληνικά)
Френски (Français)
Италиански (Italiano)
Индонезийски (Bahasa Indonesia)
Унгарски (Magyar)
Холандски (Nederlands)
Норвежки (Norsk)
Полски (Polski)
Португалски (Português)
Бразилски португалски (Português — Brasil)
Румънски (Română)
Руски (Русский)
Финландски (Suomi)
Шведски (Svenska)
Турски (Türkçe)
Виетнамски (Tiếng Việt)
Украински (Українська)
Докладване на проблем с превода
A ladies' man who caused no harm,
With a wink and a smile, he stole their hearts,
And they fell for his smooth, suave arts.
He knew just what to say and do,
To make the ladies swoon and coo,
They flocked to him like bees to honey,
And he basked in their adoration, oh so sunny.
But beneath the surface, he was just a man,
With flaws and quirks like anyone can,
And though he loved the ladies' attention,
He knew deep down, it was just a temporary satisfaction.
So Pringle kept on with his charade,
Playing the role of the ladies' man, unafraid,
But sometimes in the quiet of the night,
He wondered if he'd ever find a love that felt just right.