KingSize - Края на Играта

Времето минава и живота си отива и година след година, то душата ми убива, чувствам как умирам тялото ми как изстива и как душата ми долу в ада се разбива. Излизам аз навън и поглеждам под звездите и усещам как със сълзи пълнят ми се пак очите, и с мъка аз си спомням за отминалите дни, а сега пред мен се виждат само мраморни стени, но просто няма начин да избягам от смъртта, защото идва моя ред и напускам аз света.
Кофти е да чувствам, че съм долу под земята като можех аз да бъда извисен в небесата, гадно е да виждам как пръстта ме закопала и да чувам бавно как гласовете заглушава, и да зная, че ще бъда вечно роб на самотата, докато расте върху гроба ми тревата!