Инсталирайте Steam
вход
|
език
Опростен китайски (简体中文)
Традиционен китайски (繁體中文)
Японски (日本語)
Корейски (한국어)
Тайландски (ไทย)
Чешки (Čeština)
Датски (Dansk)
Немски (Deutsch)
Английски (English)
Испански — Испания (Español — España)
Испански — Латинска Америка (Español — Latinoamérica)
Гръцки (Ελληνικά)
Френски (Français)
Италиански (Italiano)
Индонезийски (Bahasa Indonesia)
Унгарски (Magyar)
Холандски (Nederlands)
Норвежки (Norsk)
Полски (Polski)
Португалски (Português)
Бразилски португалски (Português — Brasil)
Румънски (Română)
Руски (Русский)
Финландски (Suomi)
Шведски (Svenska)
Турски (Türkçe)
Виетнамски (Tiếng Việt)
Украински (Українська)
Докладване на проблем с превода
( •ㅅ• ) 몽실몽실 ( •ㅅ• )
╰◟◞ ͜ ╭◜◝ ͡ ◜◝╮몽실몽실 ͜ ◟◞╯
몽몽실( •ㅅ• ) 몽실
몽실몽 ╰◟◞ ◟◞╯몽실몽실
( •ㅅ• ) 몽실몽실 ( •ㅅ• )
╰◟◞ ͜ ╭◜◝ ͡ ◜◝╮몽실몽실 ͜ ◟◞╯
몽몽실( •ㅅ• ) 몽실
몽실몽 ╰◟◞ ◟◞╯몽실몽실
⣿⣿⣿⣿⡿⢫⣾⣿⠿⢿⣛⣓⣪⣭⣭⣭⣭⣭⣭⣕⣛⡿⢿⣿⣿⣎⢿⣿⣿⣿
⣿⣿⣿⡿⣱⢟⣫⣶⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣮⣙⢿⡎⣿⣿⣿
⣿⣿⣿⢑⣵⣿⠿⢿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⠿⢿⣷⣌⢸⣿⣿
⣿⣿⢣⣿⠟⠁⠄⠄⢹⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⡿⠁⠄⠄⠙⣿⣧⢻⣿
⣿⢧⣿⡏⠄⠄⠄⠄⣸⣿⣿⡟⣛⣛⣫⣬⣛⣛⢫⣿⣿⡇⠄⠄⠄⠄⣿⣿⡇⣿
⣿⢸⣿⣧⡀⠄⠄⣰⣿⣿⣿⣧⢻⣿⣿⣿⣿⣿⢣⣿⣿⣿⣄⡀⠄⣠⣿⣿⣿⢹
⣿⢸⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⡜⣿⣿⣿⣿⡟⣼⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⢸
⣿⡸⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣮⣭⣉⣭⣴⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⢇⣿
⣿⣧⢻⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⠟⣼⣿
학교가던길 갑자기 고등학교되는 형이오면서.
"야 돈있냐?"
"있는데요?"
"그럼 전부다 내놔."
"네~"
가방을 뒤적거리면서 제가 꺼내든것은 칼이었습니다. 커터칼같은 베는것이외에는 사용할데 없는 문방구가아닌
확실한 폴딩나이프. 과일깎는데 사용한는것을 가져와서는.
"드릴테니 저는 목숨을 받아가죠."
라고하면서 휘둘러버렸습니다...............................랄까. 저는 그때 미쳤었죠.
그리고 지금 고등학교.
어떠한 초딩들도 저에게 접근을 안합니다.