Инсталирайте Steam
вход
|
език
Опростен китайски (简体中文)
Традиционен китайски (繁體中文)
Японски (日本語)
Корейски (한국어)
Тайландски (ไทย)
Чешки (Čeština)
Датски (Dansk)
Немски (Deutsch)
Английски (English)
Испански — Испания (Español — España)
Испански — Латинска Америка (Español — Latinoamérica)
Гръцки (Ελληνικά)
Френски (Français)
Италиански (Italiano)
Индонезийски (Bahasa Indonesia)
Унгарски (Magyar)
Холандски (Nederlands)
Норвежки (Norsk)
Полски (Polski)
Португалски (Português)
Бразилски португалски (Português — Brasil)
Румънски (Română)
Руски (Русский)
Финландски (Suomi)
Шведски (Svenska)
Турски (Türkçe)
Виетнамски (Tiếng Việt)
Украински (Українська)
Докладване на проблем с превода
Kyyiv, Ukraine 
"My house is your house", his brow suddenly furrowed and he looked worried,
"although only in a metaphorical sense, you understand, because I would
not, much as I always admired your straightforward approach, and indeed
your forthright stance, actually *give* you my house, it being the only
house I have, and therefore the term is being extended in an, as it were,
gratuitous fashion --"
Owlglass was clearly having some trouble getting to the end of the sentence.
-- Carpet philosophers at work
(Terry Pratchett, The Carpet People)
| 💗🔋💃⚡🍧🚙🌂⛳📀🐟🌳🍆🐠🥞🌏🥒💄📒:Selina